Скърбящи палестинци в Хеброн, Западния бряг, януари 2023 г. Даниел Байман написа този

Скърбящи палестинци в Хеброн, Западния бряг, януари 2023 г. 

Даниел Байман написа този текст за " Форин Афеърс " на 7 февруари 2023 година Публикуваме го още веднъж заради неговата новост. Заглавието е на " Гласове "

След неуспеха на втората интифада през 2005 година – огромно и дълготрайно палестинско въстание – израелско-палестинският спор тлее. Хамас стартира дребни войни в линията Газа, а палестински въоръжени групи и обособени лица направиха терористични набези в Западния бряг, което провокира недопечен израелски отговор. Палестинците се съпротивляваха и по други способи – маршируване, протестиране и мятане на камъни. Въпреки многото прояви на принуждение обаче и двете страни заобикалят да водят боеве, които да доближат мащаба и обсега на втората интифада, въпреки постигането на съглашение посредством договаряния да наподобява по-далечно от всеки път.

Сега обаче рисковите развития както от израелска, по този начин и от палестинска страна се събират и вероятностите за 2023 година наподобяват мрачни. На 27 януари терористи нападнаха синагога в Йерусалим, убивайки седем души – едно от най-смъртоносните набези над израелци от години. Последва израелско нахлуване в бежански лагер в Дженин, при което бяха убити девет палестинци – извънредно огромен брой жертви.

Последното принуждение има своите смъртоносни учредения. Миналата година беше най-смъртоносната година в Израел и Западния бряг от втората интифада насам. Израелските сили убиха 151 палестинци на Западния бряг и в палестинските квартали в източен Йерусалим, което е съвсем двойно повече от 2021 година. В Газа 53-ма палестинци починаха при конфликти сред Израел и палестинската терористична формация „ Ислямски джихад “. Израел също претърпя най-големия брой жертви от години насам. При палестински набези бяха убити 31-н израелци. Израелските военни настояват, че палестинците са стреляли по техни войски съвсем 300 пъти, спрямо 61 през 2021 година и 31 през 2020 година. Увеличиха се и случаите на мятане на камъни, коктейли „ Молотов “ и запалителни бомби.

През ноември 2022 година Организация на обединените нации предизвести, че „ израелско-палестинският спор още веднъж доближава точката на шупване “. Амит Саар, почитан чиновник на израелското разузнаване, предвижда, че през 2023 година насилието на Западния бряг (макар и не в Газа) ще се подреди на второ място измежду най-големите провокации за Израел, незабавно след безконечната опасност от Иран. Саар предизвести освен, че насилието се усилва, само че и че основите за неговото ръководство стават „ нестабилни “. Полицейският потенциал на Палестинската автономност – ръководещият орган на Западния бряг – и връзките ѝ с Израел ерозират. Няма политически развой, който да носи заричане за палестинска самостоятелност. Обикновените палестинци са все по-разочаровани от одобрените водачи и групи – Фатах, партията, която от дълго време господства в палестинската политика, и нейният водач Махмуд Абас, президент на Палестинската автономност, които отхвърлят насилието. Едно предвещаващо развиването събитие през декември 2022 година беше, когато министър- ръководителят Бенямин Нетаняху сътвори ново държавно управление, в което сложи заселници, политически екстремисти и расисти на основни позиции, контролиращи Западния бряг. Всичко това води до едно отчайващо, неизбежно умозаключение: възможностите за трета интифада са по-големи, в сравнение с са били през последните години.

Сянката на предишното

Наследството от втората интифада към момента дефинира политиката и на израелците, и на палестинците.

Между 28 септември 2000 година и 8 февруари 2005 година са убити 1038 израелци и 3189 палестинци. През това време израелските сили унищожават над 4 000 палестински домове и арестуват хиляди палестинци. Израел също по този начин затваря и бомбардира палестински министерства и инфраструктура, с цел да принуди палестинските водачи да прекратят насилието.

Втората интифада избухна заради комбинация от фактори, някои от които характерни за момента, а други с възмжност за повтаряне. Ариел Шарон, израелски политик, който по това време е водач на опозицията, а в очите на доста палестинци е военнопрестъпник, провокира въстанието с съзнателно провокативно посещаване на мястото, известно на евреите като Храмовия рид, а на мюсюлманите като Харам-аш-Шариф. Палестинците се разпалиха в отговор на визитата и това докара до жестоки израелски репресии, при които бяха убити още палестинци и на собствен ред нови митинги, в един гибелен цикъл.

Най-общо казано, палестинците бяха фрустрирани от израелско-палестинския кротичък развой, който в началото даваше очаквания за самостоятелност, само че в последна сметка се забави. Преговорите доведоха до основаването на Палестинската автономност (ПА), ръководена от дългогодишния палестински водач Ясер Арафат и водачи най-вече от партията „ Фатах “, на която той бе съосновател. През 90-те години на 20. век ПА оказа помощ на Израел да смаже „ Хамас “, а Израел и Съединени американски щати не обръщаха внимание на корупцията и нарушаването на човешките права от страна на Арафат и неговите доближени. Палестинците смятаха, че Израел протака договарянията, отхвърля да направи стъпки, забавя прехвърлянето на територии и нанася разрушения на палестинската стопанска система посредством гранични и пътнически ограничавания.

„ Хамас “ и фракциите във Фатах се възползваха от тези настроения. И тъй като мирните договаряния зациклиха през 90-те години на 20. век, някои палестински групи, със знанието на Арафат, се въоръжиха за иден спор. И се възползваха от момента, когато през 2000 година договарянията в Кемп Дейвид се провалиха. Някои се надяваха, че могат да употребяват принуждение, с цел да принудят Израел да направи отстъпки. Екстремистки настроените човеци имаха вяра, че могат да употребяват тероризма, с цел да прогонят Израел от Западния бряг и Газа. Тези групи постоянно се съревноваваха между тях, като нападнаха Израел, с цел да показват решимостта си пред елементарните палестинци. Насилието получи въодушевена поддръжка отвън Израел, като хората от Саудитска Арабия и други арабски и мюсюлмански страни изпращаха средства на палестинците, в това число и на фамилиите на атентаторите-самоубийци.

С увеличението на насилието доста израелци започнаха да считат, че договарянията постоянно са били машинация – че Арафат не желае да подписа мир, и че палестинците като цяло  са решени на принуждение, макар отстъпките, които Израел беше предложил в Кемп Дейвид. Палестинците стигнаха до сходен извод в противоположната посока, възприемайки мирния развой като метод Израел да продължи окупацията на палестинските територии и вярвайки, че в Кемп Дейвид са били обречени на неуспех.

Арафат не беше възнамерявал насилието през 2000 година, само че се опита да се възползва от него, като разчиташе на личната си известност и харизма, с цел да си подсигурява, че измежду водачите на бойците няма мощни противници, които да оспорят позицията му. Той даже смяташе, че може да употребява „ Хамас “, без тя да засенчи водачеството му. Скоро обаче насилието излезе отвън неговия надзор, както и отвън контрола на който и да било. Свирепият антитерористичен отговор на Израел опустоши „ Хамас “ и другите фракции на Фатах, както и цялата инфраструктура на палестинските институции, ограничавайки способността им да атакуват израелците. Но този отговор също по този начин разцепи организациите, с което затрудни палестинските водачи да управляват насилието.

След няколко кървави години втората интифада затихна. Основните въоръжени палестински групироки, в това число „ Хамас “, оповестиха преустановяване на огъня през 2005 година и през идващите години сраженията непрекъснато понижиха, а други, като „ Бригадите на мъчениците от Ал-Акса “, в последна сметка също одобриха да прекратят огъня. Преговорите не сложиха завършек на насилието. Това направиха израелското разузнаване и военните сили. Те убиваха обвинени терористи, събираха разследваща информация за въоръжени палестински групи, окупираха още веднъж градове на Западния бряг, арестуваха огромен брой палестинци, установяваха контролно-пропускателни пунктове на целия Западен бряг и издигнаха преграда, която почти следваше някогашната зелена линия сред Западния бряг и Израел (след като към този момент са построили преграда на границата с Газа). С течение на времето палестинските въоръжени групи отслабнаха, а палестинците се умориха да се бият. Арафат умря през 2004 година,а неговият правоприемник Абас отхвърли насилието.

След прекратяването на огъня през 2005 година израелските сили се изтеглиха от Газа и мощно ограничиха придвижването през линията и израелската граница. Те се отдръпнаха едностранно, тъй че Абас и Палестинската автономност можеха да си припишат заслугите, като заявят, че сполучливо са договорили евакуиране. „ Хамас “ побърза да разгласи победа, като безапелационно съобщи, че не мирните договаряния, а нейните набези са предиздвикали Израел да се отдръпна. „ Хамас “ завоюва изборите през 2006 година и взе властта в Газа през 2007г., като затвърди разделянето сред Газа и Западния бряг и сред „ Хамас “ и водачите на Палестинската автономност.

През идващите години Абас и ПА постоянно действаха по разпореждане на израелските служби за сигурност, като помагаха за разправата с „ Хамас “ и други насилствени групировки в подмяна на израелска поддръжка. Израел също по този начин поддържа мощно разследващо, а от време на време и военно наличие на Западния бряг. Съединените щати също поддържаха Абас, макар че ПА има ужасни резултати в региона на правата на индивида и неналичието на легитимност, като последният проблем се изостри, защото Палестинската автономност неведнъж отлагаше изборите. Насилието в Газа продължаваше. От време на време Израел започваше пълномащабни военни интервенции там, постоянно в отговор на ракетни офанзиви на „ Хамас “. По време на тези интервенции израелските сили правеха опити да убият палестински водачи в Газа, както и унищожиха тунели и бомбардираха инфраструктура (понякога съзнателно, различен път като съпътстващи щети). Израел също по този начин поддържаше строги ограничавания върху стоките, които се движат от и към Газа, задушавайки и без друго слабата ѝ стопанска система.

Отклонение надясно

Последният път, когато израелците и палестинците имаха действителна вяра за мир, беше в края на 90те години на предишния век. Оттогава и двете страни стават все по-скептични. Палестинците акцентират засилващата се окупация и все по-разширяващите се селища като доказателство, че Израел няма предпочитание да напусне Западния бряг. Израелците виждат насилието по време на втората интифада и идването на власт на „ Хамас “ след изтеглянето им от Газа като доказателство, че отстъпките, в това число напускането на избрана територия, ще бъдат възнаградени с принуждение.

Повечето израелци считат, че „ постоянно ще живеят с меч “, съгласно изследване на „ Института за проучване на националната  сигурност “, израелски мозъчен концерн. Индексът „ Две страни “ – изследване, провеждано от поддръжниците на решението за две страни, откри, че през 2022 година поддръжката за мир посредством договаряния е достигнала най-ниската си точка от началото на показателя през 2003 година. Политиците повториха тези настроения. „ Тази година затвърди обстоятелството, че няма безусловно никакъв политически развой “, оплака се служителят на Организацията за избавление на Палестина Мустафа Баргути през 2022 година. Подобни настройки водят до низходяща серпантина – защото поддръжката за мирните договаряния понижава, политиците не са склонни да поддържат тези договаряния и вместо това раздухват враждебността сред общностите, което в допълнение понижава публичната поддръжка за договарянията.

Сегашното израелско държавно управление евентуално е провокация за палестинците, имайки в състава си политици, които се стремят да усилят наличието на заселници и израелски военни в Западния бряг. Въпреки че Нетаняху е министър-председател по-дълго от всеки различен преди него, настоящето му държавно управление се разграничава от предходните. Заплашен от правосъден развой по обвинявания в корупция, Нетаняху подбра членовете на обединението си съгласно това кой е подготвен да му помогне да блокира правосъдния развой.

В резултат на това той се съюзи с редица извънредно десни фигури, в това число открити расисти. Итамар Бен-Гвир, министърът на националната сигурност – новосформирана служба, която има пълномощия над израелската полиция – е наказан през 2007 година за подстрекателство към расизъм и поддръжка на еврейска терористична организация. Преди да влезе в държавното управление, той окачва в дома си портрет на Барух Голдщайн – израелско-американски терорист, който през 1994 година затрелва 29 палестински поклонници в Хеброн. Безалел Смотрич, новият минстър на финансите, е управлявал екстремистко заселническо придвижване, преди да се включи в държавното управление. Той ще има непълен надзор върху ежедневните интервенции на Израел на Западния бряг – същата теротория, която Смотрич намерено предлага да бъде анексирана. Така държавното управление може да разхлаби рестриктивните мерки за потребление на бойни патрони против протестиращи и бунтовници. То към този момент даде обещание да разшири селищата, а някои министри показаха, че поддържат узаконяването на по този начин наречените „ wildcat “ селища, които се построяват върху палестинска земя без утвърждението на израелското държавно управление, и които предходните държавни управления постоянно закриваха. Заселниците, от своя страна, все по-често атакуват палестинци, до момента в който израелските военни сили стоят безучастно. Понякога, съгласно Организация на обединените нации, те даже ги улесняват.

Правете го поради лайковете

Предишното израелско държавно управление, ръководено на ротационен принцип от министър председателите Нефтали Бенет и Яир Лапид, надали е било внимателно. Но то предприе дребни стъпки за възстановяване на обстановката на Западния бряг и в Газа, като издаде относително огромен брой  разрешителни за служащи от Газа и анулира планувано населено място в Източен Йерусалим. Въпреки това тези жестове изглеждаха празни пред лицето на насилието от предходната година. През 2022 година израелските сили за сигурност раниха повече от 9 000 палестинци, а над 30 от 151-н убити палестинци на Западния бряг бяха деца.

На Западния бряг се появиха нови палестински въоръжени групировки – „ Бригадите на Дженин “ през 2021 година и „ Лъвската бърлога “ през 2022 година. Тези групи не се вписват тъкмо в съществуващите категории. Бригадите „ Дженин “ получават известна поддръжка от Палестинския ислямски джихад, само че към тях се причисляват и млади палестинци от „ Хамас “, Фатах и Народния фронт за избавление на Палестина. Новите фракции се радват на забележителен брой онлайн почитатели и употребяват Тик Ток и други платформи, с цел да доближат до младите палестинци. Особено притеснително е, че към тях са се включили членове на Фатах – партията, която е преплетена с управлението на Палестинската автономност. Всъщност някои от техните татковци работят в Палестинската автономност.

Това накъсване отразява казуса, с който Израел се сблъска по време на втората интифада, когато към този момент не можеше да се довери на палестинския си сътрудник, защото ПА не искаше, само че постоянно и не можеше да се оправи с насилието. Ако през днешния ден забележителен брой млади членове на Фатах поддържат насилието, те могат да изместят мирната секта и да окажат напън върху организацията да бъде по-войнствена. „ Бригадите на Дженин “ и „ Лъвската бърлога “ са едва проведени и нямат уменията и мащабите на Фатах по време на дните ѝ на борби, нито пък на „ Хамас “ през днешния ден. Но те одобряват неофициалната си конструкция, като афишират, че са отворени за всеки, който работи от тяхно име – рецепта за неорганизирано, само че широкомащабно принуждение и офанзиви на вълци-единаци.

Недоволството от ПА е необятно публикувано. Военните провокации на Израел и на заселниците отслабват легитимността на Палестинската автономност, показвайки, че организацията в най-хубавия случай е слаба, а в най-лошия е израелска пионка. Разрастването на селищата допуска, че ПА е съизвършител или най-малкото няма по какъв начин да се опълчи на възходящото въздействие на Израел върху Западния бряг.

Съучастници в закононарушението

Палестинската автономност работи като полицейска мощ на Израел на Западния бряг, частично тъй като водачи като Абас считат, че насилието е контрапродуктивно за палестинските желания. Но ПА разчита и на финансиране от Европейски Съюз и Съединени американски щати – пари, които може да получи, единствено в случай че се опълчи на всички набези против Израел. А сходна външна поддръжка оказва помощ на ПА да смаже по-крайните си политически съперници, които биха могли да оспорят властта на Абас и неговите поддръжници. Палестинската автономност приобщи някои критици, а други бяха арестувани, бити и измъчвани. Особено ефикасна тактичност на ПА е да заплашва свободата и препитанието на фамилиите, в случай че не спрат обособени свои членове да употребяват принуждение или да се опълчват на Палестинска автономност.

Но ПА е политически слаба. Както предизвестява „ Ал-Хак “, палестинска правозащитна група, „ съвсем ежедневните нападения в регионите под контрола на ПА демонстрират, че суверенитетът на ПА не съществува “. Оръжията не престават да са в обилие и за един ядосан човек е елементарно да прибегне до принуждение. Освен това ПА не има демократична легитимност. Има огромна възможност Абас да загуби в свободни и почтени избори, в случай че те в миналото бъдат извършени. Всъщност, през 2021 година Абас, евентуално опасявайки се да не се посрами на изборите, анулира дълго отлаганото им осъществяване.

На дневен ред е и трънливият въпрос за наследяването. Абас е на 87 години и не е ясно кой ще го размени. Всъщност има няколко процеса на последователност: за Фатах, за Палестинската автономност и за Организацията за избавление на Палестина, отпред на които понастоящем стои Абас. Възможно е всяка от тези организации да бъде поета от друг водач. Вероятно е да има рецесия при наследяването, защото всички фракции се борят за въздействие.

Палестинците имат слаба вяра, че сегашната система ще им донесе самостоятелност. Повече от две трети от тях считат, че решението за две страни към този момент не е жизнеспособно, а мнозина се притесняват, че новото израелско държавно управление ще анексира елементи от Западния бряг и Йерусалим. Повече от 70% от палестинците поддържат основаването на въоръжени групировки, сходни на „ Лъвската бърлога “.

Déjà vu?

Ситуацията през днешния ден е рискова, само че тя се разграничава в доста връзки от времето, когато избухна втората интифада. Израелските сили за сигурност са по-способни, в сравнение с бяха през 2000 година. Те имат създадени обширни разследващи мрежи на целия Западен бряг и са подобрили потреблението на технологии, в това число Изкуствен разсъдък, огромни бази данни и сигнално разузнаване. Израел е по-малко подвластен от палестинските си сътрудници в региона на сигурността. До 2000 година Израел беше позволил огромна част от личното му събиране на разследващи данни да западне с придвижване на мирните договаряния през 90-те години и зависеше значително от съдействието с Палестинската автономност. Въпреки че Израел към момента работи в тясно съдействие със службите за сигурност на ПА, през днешния ден той е по-добре квалифициран да работи независимо.

Освен това интернационалната картина е по-лоша за палестинците. Въпреки че изследванията на публичното мнение към момента демонстрират необятна поддръжка на арабската общност за палестинската идея, доста от държавните управления я поддържат в по-малка степен, в сравнение с преди 20 години. По-специално Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други страни от Персийския залив възстановиха или ускориха връзките си с Израел. Те към този момент не поддържат палестинското принуждение, опасявайки се, че то ще разбуни техните общества и по този метод ще затрудни съдействието им с Израел. От доста от тогавашните си съдружници палестинците през днешния ден могат да чакат единствено безмълвие.

Палестинските водачи също са внимателни във връзка с насилието. Абас признава, че огромна част от властта му зависи от израелската благосклонност и че фракциите във Фатах и негови противници желаят промяна на управлението. Това внезапно контрастира с Арафат, който беше сигурен в известността си и вярваше, че може да управлява и употребява насилието. На процедура палестинската политика и общество са фрагментирани и всяка всеобща готовност, без значение дали е въоръжена или не, ще бъде сложна.

Дори Газа е ненадейно ярък лъч. „ Хамас “ продължава да е враждебно настроена към Израел и разполага с по-големи и далекобойни ракети, в сравнение с при другите конфликти с Израел в годините след втората интифада. Но неговите водачи наподобява осъзнават безсмислието на по-широката битка и се борят за палестинското водачество, като се пробват да ръководят Газа дейно. Израел реагира бързо на нарушаванията на прекратяването на огъня и сътвори по-ефективни възпиращи средства. Когато през август 2022 година Израел бомбардира интензивно цели на палестинския „ Ислямски джихад “ в Газа, „ Хамас “ остана отвън бойните дейности. В отговор на предпазливостта на „ Хамас “ предходното държавно управление на Израел позволи на повече поданици на Газа да работят Израел. То също по този начин се опита да облекчи филантропичната рецесия в линията – като разреши ремонт на водната и електрическата инфраструктура на Газа.

Прехвърчане на искри

Трудно е да се планува по кое време може да избухне принуждение, частично тъй като израелските сили за сигурност също се пробват да предвиждат сходни прояви и да засилят сигурността в упованието им. Въпреки това визитите на оспорвани религиозни места, като визитата на Бен-Гвир на Храмовия рид през януари, рискуват да провокират яд.

Йерусалим, както постоянно, продължава да бъде огнище на напрежение. Новото държавно управление може да позволи на религиозните евреи да се молят на Храмовия рид или да разхлаби по различен метод рестриктивните мерки върху еврейската религиозна активност, което би нарушило статуквото, което се резервира даже през най-тежките дни на втората интифада. Подобна стъпка би внушила на палестинците, че са изгубили контрола върху мюсюлманските свети места. Освен това държавното управление евентуално ще форсира строителството на селища в обичайно арабски региони в Йеруслаим или наоколо до него, с цел да промени трайно демографската обстановка, тъй че тези квартали към този момент да не са най-вече палестински, ако договарянията за замяна на земи в миналото бъдат обновени.

Междувременно евентуално ще се усилят нападенията от еврейски заселници против палестинци. Заселниците с право имат вяра, че държавното управление покровителства тяхното наличие и че военните и полицията ги пазят, даже когато те предизвикват принуждение. Подобна поддръжка от страна на държавното управление може да въодушеви палестинците да вземат оръжие за самоотбрана, което ще ги вкара в рискова серпантина.

Политиката и от двете страни рискува да изостри напрежението. Някои от новите израелски водачи може да се опитат да употребяват палестинското принуждение, даже в отговор на провокация, с цел да получат израелска поддръжка за крайните си позиции. По същия метод, в случай че има състезание за правоприемник на Абас, амбициозните палестински водачи могат да се състезават в наказание на Израел и приканване към повече безредици.

Напълно допустимо е принуждение да избухне и поради някакъв дребен, безпланов случай – видеозапис, в който боец наскърбява палестинец, сборичкване сред засленици и палестинци, което ескалира, или друго събитие от всекидневието, каквито се случват сред живеещи във омраза хора. Проблемите могат да излязат отвън надзор, в случай че силите за сигурност на Палестинската автономност престанат да си сътрудничат с Израел. В този смисъл израелските и палестинските водачи би трябвало да бъдат готови за експлоадиране на принуждение без изключително предизвестие.

Ходене на пръсти

Израел е потвърдил, че до момента в който насилието не е дълготрайно и израелските жертви са малко, може да продължи да ползва сегашния си метод. Рискът от доста по-голямо принуждение обаче остава действителен и заплашва освен живота на израелците и палестинците, само че и връзките сред Израел и арабските страни, където мирните съглашения към този момент са непопулярни.

За да се предотврати сходно нещо, съветът за връщане към договаряния звучи изкушаващо, защото те биха могли да обезпечат основаването на палестинска страна в подмяна на гаранции за сигурност. Но сполучливите договаряния имаха отдалечен късмет преди 10 години, а през днешния ден са неправдоподобни. Администрацията на Байдън няма огромен вкус за борба с новото израелско държавно управление. А даже и да има, Съединените щати евентуално няма да съумеят да трансформират израелската или палестинската политика.

Най-реалистичната вяра е просто рецесията да бъде ръководена, като Съединените щати, Йордания и други заинтригувани страни постоянно упорстват двете страни да не ескалират. Предварителното помирение с „ Хамас “ би трябвало да бъде непокътнато, в случай че е допустимо, като Израел продължи да облекчава изискванията в Газа, в случай че „ Хамас “ държи оръжието си в кобура. Израел и Съединени американски щати следва също по този начин да се ангажират с палестинците отвън обкръжението на Абас, до момента в който се приготвя неговото отдръпване. Като се има поради триумфът на споразуменията от Абрахам, споразуменията за нормализиране на връзките сред Израел и няколко арабски страни, Съединени американски щати следва да привлекат арабските държавни управления да окажат напън върху ПА и „ Хамас “ при възможни изгледи за повишаване на насилието.

Конкуренцията по отношение на наследяването на Абас, ежедневното принуждение на ниско равнище и пълзящото анексиране на палестински области имат капацитет да ескалират и най-малко към този момент шансът за огромно решение посредством договаряния е отминал. Усилията на Съединените щати и другите съдружници на Израел за въздържане на провокативни визити и заселване в горещи региони са образци за скромни стъпки, които постоянно могат да се провалят, само че могат да предотвратят необятни борби. За да предотвратят трета интифада, израелците, палестинците и техните сътрудници би трябвало да мислят в дребни категории – да работят всеки ден, с цел да предотвратят възникването на всички вероятни искри, а в случай че те зародят – да работят бързо, с цел да предотвратят запалването на всички сухи съчки.

Даниел Байман е професор и старши теоретичен помощник в Центъра за близкоизточна политика към института „ Брукингс “. Автор е на книгата „ Разпространяващата се ненавист: Глобалният напредък на белия супремасистки тероризъм “.

Инфо: foreignaffairs.com

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова